Отрывок из Библии на церковнославянском

Мф 20:31   Наро́дъ же преща́ше и҆́ма, да ᲂу҆молчи́та: ѻ҆́на же па́че вопїѧ́ста, глагѡ́люща: поми́лꙋй ны̀, гдⷭ҇и, сн҃е дв҃довъ.

Глава на azbyka.ru ↠

Синодальный перевод

Мф 20:31   Народ же заставлял их молчать; но они еще громче стали кричать: помилуй нас, Господи, Сын Давидов!