а҆равѡ́ѳъ
а҆равѡ́ѳъ [аравоф]
od ‹А҆равѡѳъ› степь, равнина, поле, жатва
Дч* сущ. оставленное без перевода древнеевр. слово: степь, равнина, поле, жатва. И҆ взы́де мѡѷсе́й ѿ а҆равѡ́ѳа мѡа́влѧ на го́рꙋ нава́ѵъ (Втор. 34, 1□). И҆ взѧ̀ жена̀, и҆ положѝ покро́въ на ѹ҆́стїи ро́ва, и҆ сꙋ́ши на не́мъ а҆рафѡ́ѳъ, и҆ не позна́сѧ глаго́лъ (2 Цар. 17, 19□). и҆ погна̀ си́ла халде́йскаѧ в̾слѣ́дъ царѧ̀, и҆ ꙗ҆́ша є҆го̀ во а҆равѡ́ѳе і҆ерїхѡ́нстѣмъ, и҆ всѧ̀ си́ла є҆гѡ̀ разсы́пасѧ ѿ него̀ (4 Цар. 25, 5□).
Ник ‘Арюбоф’ (окно, решетка; 3 Цар 4:10□) — город колена Иудина, в котором жил один из 12-ти приставников, наблюдавших за доставлением съестных припасов во дворец Соломона, именно Бен-Хесед: положение неизвестно.
чс 2 ВЗ=1