ва́дити
ва́дити [вадити]
od ‹Вади́ти› Обвинять, наговаривать на кого-либо
Св ‹ва́дити и важда́ти› — клеветать, доносить ложно, наговаривать (Лк. 23, 2□, 10, 14□).
Дч* ‹вади́ти› глаг. обвинять, наговаривать на кого-либо. Нача́ша же на́нь ва́дити, глаго́люще: сего̀ ѡ҆брѣто́хомъ развраща́юща ꙗ҆зы́къ на́шъ и҆ возбранѧ́юща ке́сареви да́нь даѧ́ти (Лук, 23, 2).
Фл ‹Важду› (совр. нет) — ‹вадити›. ▸ Обвинять кого, клеветать на кого. ◂ Зогр., Ио., 8, 10.≈
САР-1 ‹ВАЖДУ̀›, ва́диши, ва́дити, ‹Важда́ю›, да́еши, жда́ти на кого. учащ. гл. д. Сл.
Наговариваю, клевещу, доношу на кого.
‹Гдѣ суть, иже важдаху на тя›. Іоан. VIII. 10.□
‹Тогда начаша люди его вадити на воеводу›. Ник. лѣт. Част. I. стр. 157.
→САР-1 т.1, с.457
чс 2 ЕВ=1 ЕВБ=1