ве́ртъ

ве́ртъ [верт]

Св сад (Ин. 19, 41).

Дч* сущ. вертоград, сад.

Алекс ‹ве́ртъ›, тоже, что вертоградъ, или садъ, Іоан: 19. 41. Бѣ же на мѣстѣ, идѣже распятся, вертъ, и въ вертѣ гробъ новъ.

чс 4 ЕВ=1 ЕВБ=1 МнК=2

gr ве́ртъ: S,m,inan; sg,nom/acc