ве́ртъ
ве́ртъ [верт]
Дч* сущ. вертоград, сад.
Алекс ‹ве́ртъ›, тоже, что вертоградъ, или садъ, Іоан: 19. 41□. Бѣ же на мѣстѣ, идѣже распятся, вертъ, и въ вертѣ гробъ новъ.
ГлтНЗ (κῆπος, hоrtus) – сад. Ин 19:41□ Бѣ́ же на мѣ́стѣ, и҆дѣ́же распѧ́тсѧ, ве́ртъ, и҆ въ ве́ртѣ гро́бъ но́въ.
чс 4 ЕВ=1 ЕВБ=1 МнК=2