вжига́ти
вжига́ти [вжигати]
СЦРЯ ‹вжига́ти› ‹га́ю›, ‹га́еши›; ‹вжещѝ›, ‹возже́чь›, гл. д. Церк. ▸ Засвѣчать. ◂ Егда вжигаетъ Ааронъ свѣтила съ вечера. Исх. XXX. 8.□
Фл ‹Вжизати›, ‹вжигати›, ‹вжещи›. Совр. нет. ▸ Зажигать. ◂ Изб. 1076 г., 223. Исх., 30, 8. Усп. сб., 53 а.
чс 18 Слж=1 Трб=1 Тип=16 Сол=1