возглаго́латисѧ

возглаго́латисѧ [возглаголатися]

СЦРЯ ‹возглаго́латися› гл. стр. Церк. ▸ Быть возглаголану. ◂ Востани, и изыди на поле, и тамо возглаголется тебѣ. Іезек. III. 22.

Фл ‹Возглаголатися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘возглаголати’. ◂ Иезек., 3, 22.

Алекс ‹возглаго́латися›, лется, сказану, объявлену быть. Востани, и изыди на поле, и тамо возглаголется къ тебѣ. Іез: 3. 22.

Дерив Возвр. к возглаго́лати

чс *

gr возглаго́латися: V,pf,intr,med; :