воѻча́тисѧ

воѻча́тисѧ [воочатися]

Дч* ‹вооча́ю› (ὀμματόω) дарую зрение (Седал. по 3 п. кан. в сред. 6 нед. по Пасх.); воочаюся — получаю зрение, прозреваю (Синакс. в 6 н. по пасх.).

чс *

gr вооча́тися: V,ipf,intr,med; :