врѣва́ти

врѣва́ти [вревати]

Фл ‹Вревати›, ‹вреяти›. Совр. нет. ▸ Толкать куда-л.; ввергать во что-л. ◂ Гр. Наз. XI в., 166.

чс -

См. ври́нути:, врѣя́ти: