врѣва́тисѧ

врѣва́тисѧ [вреватися]


Фл ‹Вреватися›, ‹вреятися›. Совр. нет. ▸ Ввергаться, падать; предаваться чему-л. ◂ Д. патр. Ник., 357.


чс -

См. ври́нутися:, врѣ́ятися: