врѣва́тисѧ
врѣва́тисѧ [вреватися]
Фл ‹Вреватися›, ‹вреятися›. Совр. нет. ▸ Ввергаться, падать; предаваться чему-л. ◂ Д. патр. Ник., 357.
чс -
См. ври́нутися:, врѣ́ятися:
врѣва́тисѧ [вреватися]
Фл ‹Вреватися›, ‹вреятися›. Совр. нет. ▸ Ввергаться, падать; предаваться чему-л. ◂ Д. патр. Ник., 357.
чс -
См. ври́нутися:, врѣ́ятися: