гнѣстѝ [гнести]
Св ‹гнестѝ› — жать, давить, теснить (Лк. 8, 45□).
ГлтНЗ ‹гнестѝ› (ἀποθλίβειν, elidere) – жать, давить, теснить. Лк 8:45□ наста́вниче, наро́ди ѡ҆держа́тъ тѧ̀ и҆ гнетꙋ́тъ.
чс *
gr гнѣсти́: V,ipf,tran; :