гнѣстѝ

гнѣстѝ [гнести]


Св ‹гнестѝ› — жать, давить, теснить (Лк. 8, 45).


ГлтНЗ ‹гнестѝ› (ἀποθλίβειν, elidere) – жать, давить, теснить. Лк 8:45 наста́вниче, наро́ди ѡ҆держа́тъ тѧ̀ и҆ гнетꙋ́тъ.


чс *


gr гнѣсти́: V,ipf,tran; :