живода́тель

живода́тель [живодатель]

СЦРЯ ‹живода́тель› ‹я›, с. м. Церк. ▸ Тоже, что ‹живода́вецъ›. ◂

Фл ‹Живодавец›, ‹живодатель›, ‹живоподатель›. Совр. нет. ▸ Тот, кто дает жизнь (о Боге). ◂ Мин. 1096 г., Сент., 66, 65. Микл.

чс *

gr живода́тель: S,m,anim; :