и҆зглажда́ти

и҆зглажда́ти [изглаждати]

od выглаживать, делать гладким, исключать

Дч* глаг. выглаживать, делать гладким, исключать, быть уничтожаемым, исключаемым. ча́до, помѧнѝ за́пѡвѣди моѧ̑, и҆ да не и҆згла́дѧтсѧ ѿ се́рдца твоегѡ̀ (Тов. 4, 19).

СЦРЯ ‹изглажда́ти› ‹да́ю›, ‹да́еши›; ‹изгла́дити›, гл. д. Церк. 1) ▸ Выглаживать, дѣлать гладкимъ. ◂ Алавастръ изглаждаемый. 4 Царств. XXI. 13. 2) * ▸ Исключать. ◂ Рече Господь: аще кто согрѣша предо мною, изглажу его изъ книги моея. Исх. XXXII. 33.

Фл ‹Изглаждати›. Совр. нет. ▸ Изглаживать; исключать. ◂ Исх., 32, 33.

чс 1

gr изглажда́ти: V,ipf,tran; :