и҆зры́гнꙋти
и҆зры́гнꙋти [изрыгнути]
Фл ‹Изрыгать›, ‹изрыгнуть›. ▸ Выбрасывать из себя; выкрикивать; отвергать (совр. нет). ◂ ВМЧ, Окт., 2046.
чс *
gr изры́гнути: V,pf,tran; :
и҆зры́гнꙋти [изрыгнути]
Фл ‹Изрыгать›, ‹изрыгнуть›. ▸ Выбрасывать из себя; выкрикивать; отвергать (совр. нет). ◂ ВМЧ, Окт., 2046.
чс *
gr изры́гнути: V,pf,tran; :