и҆зрѣша́ти

и҆зрѣша́ти [изрешати]

СЦРЯ ‹изрѣша́ти› ‹ша́ю›, ‹ша́еши›; ‹изрѣши́ти›, гл. д. Церк. ▸ Освобождать, избавлять. ◂ На брани же изъ руки желѣза изрѣшитъ тя. Іов. V. 20.

чс -

См. и҆зрѣша́тисѧ, изрѣши́ти: