и҆скова́ти

и҆скова́ти [исковати]


СЦРЯ ‹искова́ти› гл. д. сов. ▸ Выковать. ◂ Вѣрою обострилъ еси святыя твоя, Христе, надеждою исковалъ еси, любовію разжеглъ еси. Мин. мѣс. Іюня 28.


Фл ‹Исковати›. Совр. нет. ▸ Выковать. ◂ Усп. сб., 24 в. 19–20.


чс *


gr искова́ти: V,pf,tran; :