и҆скова́ти

и҆скова́ти [исковати]

СЦРЯ ‹искова́ти› гл. д. сов. ▸ Выковать. ◂ Вѣрою обострилъ еси святыя твоя, Христе, надеждою исковалъ еси, любовію разжеглъ еси. Мин. мѣс. Іюня 28.

Фл ‹Исковати›. Совр. нет. ▸ Выковать. ◂ Усп. сб., 24 в. 19–20.

чс *

gr искова́ти: V,pf,tran; :