и҆спира́тисѧ
и҆спира́тисѧ [испиратися]
od стираемым быть
СЦРЯ ‹испира́тися› ‹ра́юся›, ‹ра́ешися›; ‹испра́тися›, гл. стр. Церк. ▸ Быть испираему, т. е. измываему. ◂
Фл ‹Испиратися›, ‹испратися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘испирати’, ‘испрати’. ◂ Марг., 456. Лев. 15, 17.
чс -
См. и҆спира́ти, испра́тися: