и҆стерза́нїе

и҆стерза́нїе [истерзание]


Дч* сущ. терзание, мучение (Мин. мес. окт. 29).


Фл ‹Истерзание›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘истерзать’. ◂ Мин. Окт., 29.


Дерив Действие по гл. и҆стерза́ти


чс 5 МнО=1 МнК=2 Мол=1


gr истерза́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc