и҆стрыва́ти [истрывати]
САР-1 ‹Изтрыва́ю›, еши, изтрыва́ти, изтры́ти. гл. д. Сл. Разрушаю, сокрушаю. ‹Аще послетъ ихъ на супостаты, идутъ, и истрываютъ горы, и стѣны›. 2. Эздр. IV. 4.□ →САР-1 т.6, с.280
чс *
gr истрыва́ти: V,pf,intr; :