касѡ́нъ

касѡ́нъ [касон]


od ‹Касо́нъ› во время жатвы


Дч* ‹касо́нъ› сущ. время жатвы. и҆ прїидо́ша въ касѡ́нъ къ даві́дꙋ (2 Цар.23, 13).


Алекс ‹касо́нъ›, Евр. толкуется во время жатвы. 2 Цар: 23. 13.


чс 1


gr касѡ́нъ: S,m,anim,persn; sg,nom