клокота́ти
клокота́ти [клокотати]
Дч* ‹клокощꙋ́› (греч. παμφλάζω) клокочу, разгораюсь во всей силе.
Алекс ‹клокота́ти›, кощу, щеши, врѣяти, кипѣть. Сей глаголъ употребителенъ въ житіяхъ мученическихъ, гдѣ о клокотаніи смолы идетъ рѣчь, въ кою мучители ихъ влагали.
чс *
gr клокота́ти: V,ipf,intr; :