наврати́тисѧ

наврати́тисѧ [навратитися]

Фл ‹Навращати(ся)›, ‹навратити(ся)›. Совр. нет. ▸ Приводить в первичное состояние; изменять направление (езды, бега и т. п.); обратить. ◂ Посл. Иер., 36.

чс -

См. наврати́ти:, навраща́тисѧ