назна́менатисѧ
назна́менатисѧ [назнаменатися]
Фл ‹Назнаменатися›. Совр. нет. ▸ Проявляться; явиться в каком-л. виде; изображаться; осенить себя крестным знамением. ◂ Пч., 7.
чс 1 Проч=1
gr назна́менатися: V,ipf,intr,med; inf
назна́менатисѧ [назнаменатися]
Фл ‹Назнаменатися›. Совр. нет. ▸ Проявляться; явиться в каком-л. виде; изображаться; осенить себя крестным знамением. ◂ Пч., 7.
чс 1 Проч=1
gr назна́менатися: V,ipf,intr,med; inf