наси́ловати
наси́ловати [насиловати]
od притеснять, одолевать, завладевать силой
СЦРЯ ‹наси́ловати› ‹лую›, ‹луеши›, гл. д. Церк. ▸ Тоже, что ‹наси́ловать›. ◂
Фл ‹Насиловать›. ▸ Совершать насилие, притеснять; отнять силой. ◂ Изб. 1073 г., 211.
чс 1 Проч=1
gr наси́ловати: V,ipf,tran; inf
См| наси́лованный