наси́ловати

наси́ловати [насиловати]

od притеснять, одолевать, завладевать силой

СЦРЯ ‹наси́ловати› ‹лую›, ‹луеши›, гл. д. Церк. ▸ Тоже, что ‹наси́ловать›. ◂

Фл ‹Насиловать›. ▸ Совершать насилие, притеснять; отнять силой. ◂ Изб. 1073 г., 211.

чс 1 Проч=1

gr наси́ловати: V,ipf,tran; inf

См| наси́лованный