неизбѣ́жнѡ
неизбѣ́жнѡ [неизбежно]
Фл ‹Неизбежный›, ‹неизбежно›, (‹неизбежне› — совр. нет). ▸ Неотвратимый. ◂ Бер. 3 Макк. 7, 7.
Дерив Нар. к неизбѣ́жный
чс 4 Окт=1 Проч=1
gr неизбѣ́жнѡ: ADV;
неизбѣ́жнѡ [неизбежно]
Фл ‹Неизбежный›, ‹неизбежно›, (‹неизбежне› — совр. нет). ▸ Неотвратимый. ◂ Бер. 3 Макк. 7, 7.
Дерив Нар. к неизбѣ́жный
чс 4 Окт=1 Проч=1
gr неизбѣ́жнѡ: ADV;