ненаказа́нїе

ненаказа́нїе [ненаказание]


od невоздержность, 2. неопытность, невежество


Фл ‹Ненаказание›. Совр. нет. ▸ Отсутствие наставления, поучения; невежество; невежливость. ◂ Изб. 1076 г., 171, 9–10.


чс 3 Проч=2


gr ненаказа́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc