низпаде́нїе
низпаде́нїе [низпадение]
od низвержение, падение вниз
Дч* сущ. падение вниз, низвержение. А҆ ꙗ҆̀же ѡ҆ не́мъ глагѡ́ланнаѧ, и҆ ѡ҆ нечистотѣ̀ є҆гѡ̀ и҆ ѡ҆ ѕлоче́стїи, пи̑сана сꙋ́ть въ кни́зѣ време́нъ ца́рскихъ (3 Макк. II, 12).
СЦРЯ ‹низпаде́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Тоже, что ‹ниспаде́ніе›. ◂ Въ нашемъ же низпаденіи дерзостивый и скверный сей начинаетъ обидѣти на земли возвышенное имени славы твоея святое мѣсто. 3 Макк. II. 12.□
Фл ‹Ниспадение›. Совр. устар. ▸ Действие по зн. гл. ‘ниспасть’. ◂ 3 Макк. 2, 12.
чс 8 МнП=1 МнК=1 ТрП=1 СлП=1 Акф=1
gr низпаде́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc