па́здеръ
па́здеръ [паздер]
od вязанка, сноп
Дч* сущ. вязанка; сноп. Ѻ҆на́ же возведѐ ѧ҆̀ на хра́минꙋ и҆ сокры̀ ѧ҆̀ въ па́здерѣ льнѧ́нѣ со́бранѣмъ ѹ҆ неѧ̀ на хра́минѣ (Иис. Нав. 2, 6□).
СЦРЯ ‹па́здеръ› ‹а›, с. м. Церк. ▸ Стебли всякихъ хлѣбныхъ растеній, также кострика льна, по́скони и др. ◂ И сокры я (двухъ юношей) въ паздерѣ лнянѣ, собранномъ у нея на храминѣ. Іис. Нав. II. 6.□
чс *