пастофѡ́рїе

пастофѡ́рїе [пастофорие]

Дч* ‹пастофорїй› сущ. (греч. παστοφόριον) притвор храма. и҆ ви́дѣша ст҃ы́ню ѡ҆пꙋстоше́нꙋ, и҆ же́ртвенникъ ѡ҆скверне́нъ, и҆ врата̀ сожжє́на, и҆ въ притво́рѣхъ возрасто́ша дре́вїе а҆́ки въ дꙋбра́вѣ, и҆лѝ а҆́ки во є҆ди́нѣй ѿ го́ръ, и҆ пастофѡ́рїа разбїє́на (1 Макк. 4, 37).

Алекс ‹пастофо́ріонъ› и ‹пастофо́ріа›, Греч. толкуется: преграда, въ коей жили священники. 1 Макк: 4. 38. А по иныхъ сказанію есть чертогъ для обитанія начальнику храма. Лигтѳ: 1.

чс *

gr пастофѡ́ріе: S,n,inan; :