поно́съ
поно́съ [понос]
od поношение, позор
Сд позор, поношение, ὅνειδος: ѿимѝ ѿ менѐ поно́съ и҆ ѹ҆ничиже́нїе удали от меня позор и унижение (Пс 118,22□).
Св ‹поно́съ, поноше́нїе› — поношение, позор, бесславие. Отъими от мене понос и уничижение (Пс. 118, 22□) — сними с меня поношение и уничижение. Поношение чаяше (ждала) душа моя (Пс. 68, 21□).
Дч* сущ. (греч. ὄνειδος) поношение, бесчестие. Неплодный понос — бездетность (Сент. 9, Иоак. кан. 2 п. 3 тр. 4).
чс 9 ВЗ=1 Час=1 МнК=2 ТрП=1 СлП=1 Проч=1