пребѣжа́ти

пребѣжа́ти [пребежати]

СЦРЯ ‹пребѣга́ти› ‹га́ю›, ‹га́еши›; ‹пребѣжа́ти›, гл. ср. Церк. ▸ Перебѣгать, передаваться. ◂ Пребѣгоша ко Исраилю и работаша ему. 2 Царств. X. 10.

Фл ‹Пребегати›, ‹пребегнути›, ‹пребежати›, ‹пребещи›. Совр. нет. ▸ Перебегать. ◂ 2 Цар. 10, 10. Уст. Корм. Ио. Схол., л. 22.

чс *

gr пребѣжа́ти: V,pf,intr; :