предитещѝ

предитещѝ [предитещи]


Дч* ‹предитещи́› упреждать, идти впереди кого-либо, предшествовать.


СЦРЯ ‹предитещѝ› ‹теку́›, ‹тече́ши›, гл. ср. Церк. ▸ Идти впереди другаго, предъидти; предшествовать. ◂ И предитекъ возлѣзе на ягодичину. Лук. XIX. 4.


Алекс ‹предитещѝ› и ‹предъити›, напередъ итти, или бѣжать. Лук: 19. 4. И предитекъ возлѣзе на ягодичину.


чс *


gr предитещи́: V,ipf,intr; :