преднаставлѧ́ти

преднаставлѧ́ти [преднаставляти]


СЦРЯ ‹преднаставля́ти› ‹ля́ю›, ‹ля́еши›; ‹преднаста́вити›, гл. д. Церк. ▸ Приготовлять къ чему либо совѣтомъ, или наставленіемъ. ◂ Свѣтомъ разума твоего, Господи, преднаставляя мя, на стезю заповѣдей твоихъ направи. Ирмол. гласъ 8, пѣснь 5.


Фл ‹Преднаставляти›, ‹преднаставити›. Совр. нет. ▸ Приготовлять к чему-л. советом, наставлением. ◂ Ирм., гл. 8, п. 5.


Алекс ‹преднаста́вити›, вляю, еши, предпоказать путь. Ирмол: гл: 8. пѣсн: 5.


Дерив Несов. вид к преднаста́вити


чс *


gr преднаставля́ти: V,ipf,tran; :