преднача́ти

преднача́ти [предначати]

od начинать

Дч* глаг. (греч. ἐξάρχειν) начать. Преднача́ же и҆̀мъ марїа́мъ (Исх. 15, 21).

Фл ‹Предначать›. Совр. устар. ▸ Начать (раньше других). ◂ Исх. 15, 21.

чс *

gr преднача́ти: V,pf,tran; :