преднача́ти

преднача́ти [предначати]


od начинать


Дч* глаг. (греч. ἐξάρχειν) начать. Преднача́ же и҆̀мъ марїа́мъ (Исх. 15, 21).


Фл ‹Предначать›. Совр. устар. ▸ Начать (раньше других). ◂ Исх. 15, 21.


чс *


gr преднача́ти: V,pf,tran; :