преднача́ти
преднача́ти [предначати]
od начинать
Дч* глаг. (греч. ἐξάρχειν) начать. Преднача́ же и҆̀мъ марїа́мъ (Исх. 15, 21□).
Фл ‹Предначать›. Совр. устар. ▸ Начать (раньше других). ◂ Исх. 15, 21.
чс *
gr преднача́ти: V,pf,tran; :
преднача́ти [предначати]
od начинать
Дч* глаг. (греч. ἐξάρχειν) начать. Преднача́ же и҆̀мъ марїа́мъ (Исх. 15, 21□).
Фл ‹Предначать›. Совр. устар. ▸ Начать (раньше других). ◂ Исх. 15, 21.
чс *
gr преднача́ти: V,pf,tran; :