препочива́ти

препочива́ти [препочивати]

СЦРЯ ‹препочива̀ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹препочи́ти›, гл. ср. Церк. ▸ Отдыхать; предаваться покою. ◂ И пріиде царь и вси людіе иже съ нимъ утруждени, и препочиша ту. 2 Царств. XVI. 14.

Фл ‹Препочивати›, ‹препочити›, ‹препочинути›. Совр. нет. ▸ Отдыхать. ◂ 2 Цар. 16, 14. Прол. Сент., 27.

САР-1 ‹Препочі́ю›, еши, почи́лъ, ва́ти, препочи́ти. гл. ср. Сл.
1) Сплю.
2) Отдыхъ беру.
‹Пріиде царь и вси людіе иже съ нимъ утруждени, и препочиша ту›. 2. Цар. XVI. 14.
→САР-1 т.4, с.1020

чс *

gr препочива́ти: V,ipf,intr; :