претира́ти
претира́ти [претирати]
СЦРЯ ‹претира́ти› ‹ра́ю›, ‹ра́еши›; ‹прете́рти› и ‹претре́ти›, гл. д. Церк. ▸ Перетирать пополамъ; перепиливать. ◂
Фл ‹Претирати›, ‹претрети›, ‹претерти›. Совр. нет. ▸ Перепиливать, пилить; перерезывать; растирать; уничтожать. ◂ Супр., 397, 1; 269, 6. Жит. Андр. Юр., 37, 146.
чс *
gr претира́ти: V,ipf,tran; :