провѣщева́ти
провѣщева́ти [провещевати]
Фл ‹Провещавати›, ‹провещевати›. Совр. нет. ▸ Говорить; провозглашать. ◂ Усп. сб. 87 б 28. Епиф.
чс 2
gr провѣщева́ти: V,ipf,tran; inf
провѣщева́ти [провещевати]
Фл ‹Провещавати›, ‹провещевати›. Совр. нет. ▸ Говорить; провозглашать. ◂ Усп. сб. 87 б 28. Епиф.
чс 2
gr провѣщева́ти: V,ipf,tran; inf