прозра́къ

прозра́къ [прозрак]

od сквозной вид, видение насквозь, прозирание

Дч* видение насквозь.

СЦРЯ ‹прозра́къ› ‹а›, с. м. Церк. ▸ Видѣніе насквозь; прониканіе, прозираніе чрезъ что либо. ◂ И разстояніе въ стѣнѣ храма въ странахъ окрестъ, еже на прозракъ быти входящимъ, да отнюдъ не прикасаются къ стѣнамъ храма. Іезек. XLI. 6.

Фл ‹Прозрак›. Совр. нет. ▸ Видение насквозь; проникновение взором куда-л.; предвидение. ◂ Иез. 51, 6.

чс 1 ВЗ=1

gr прозра́къ: S,m,inan; sg,nom/acc