протѧ́гнꙋти
протѧ́гнꙋти [протягнути]
od растянуть
Дч* ‹протѧгнꙋ́ти› растянуть (Деян. 22, 25□).
Фл ‹Протягати›, ‹протязати›, ‹протягнути›. Совр. нет. ▸ Протягивать, вытягивать; растягивать. ◂ Супр., 14, 22. Усп. сб. 187. Жит. Стеф. Перм., 776.
чс *
gr протя́гнути: V,pf,tran; :