ра́тникъ

ра́тникъ [ратник]


od воин, ратник, 2. противник, враг


Св воин, борец.


Дч* ‹є҆́винъ ра́тникъ› дьявол, искуситель праматери рода человеческого.


Дч* (πολέμιος) противник, враг; воин.


чс 7 МнК=1 ТрП=1 Проч=1


gr ра́тникъ: S,m,inan; sg,nom/acc