ра́тникъ [ратник]
od воин, ратник, 2. противник, враг
Св воин, борец.
Дч* ‹є҆́винъ ра́тникъ› дьявол, искуситель праматери рода человеческого.
Дч* (πολέμιος) противник, враг; воин.
чс 7 МнК=1 ТрП=1 Проч=1
gr ра́тникъ: S,m,inan; sg,nom/acc