разглаго́ланіе

разглаго́ланїе [разглаголание]


СЦРЯ ‹разглаго́ланіе› ‹я›, с. ср. ▸ Собесѣдованіе, разговоръ. ◂ Понеже бо чистая о семъ разглаголанія нечаянную тщету творятъ души. Ефр. Сир. 450. на об.


Фл ‹Разглаголание›. Совр. нет. ▸ Обсуждение; разговор. ◂ Ефр. Сир., 450 об.


чс -

См. разглаго́льствіе: