разсыпа́тель

разсыпа́тель [разсыпатель]


Фл ‹Рассыпатель›. Совр. нет. ▸ Мятежник, злодей. ◂ Юр. ев., Мр. 12, 8.


чс *


gr разсыпа́тель: S,m,anim; :