растерза́нїе

растерза́нїе [растерзание]

Фл ‹Растерзание›. ▸ Действие по зн. гл. ‘растерзать’; разрыв (совр. нет); кусок (совр. нет). ◂ Супр., 367, 17. Ио. екз. Бог., 292.

чс 6 ВЗ=1

gr растерза́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc