ретова́ти
ретова́ти [ретовати]
Фл ‹Ретовати›. Совр. нет. ▸ Стремиться; соперничать. ◂ Гр. Наз. XI в., л. 351.
чс *
gr ретова́ти: V,ipf,intr; ˜
ретова́ти [ретовати]
Фл ‹Ретовати›. Совр. нет. ▸ Стремиться; соперничать. ◂ Гр. Наз. XI в., л. 351.
чс *
gr ретова́ти: V,ipf,intr; ˜