речеви́тый
речеви́тый [речевитый]
СЦРЯ ‹речеви́тый› ‹ая›, ‹ое›, — ‹тъ›, ‹а›, ‹о›, пр. Церк. ▸ Краснорѣчивый. ◂ Іоанна речевита словесы. Прол. Март. 12.
Фл ‹Речевитый›, ‹речивитый›. Совр. нет. ▸ Красноречивый; болтливый. ◂ Прол. Марта, 12.
чс -
См. речи́стый