речеви́тый

речеви́тый [речевитый]


СЦРЯ ‹речеви́тый› ‹ая›, ‹ое›, — ‹тъ›, ‹а›, ‹о›, пр. Церк. ▸ Краснорѣчивый. ◂ Іоанна речевита словесы. Прол. Март. 12.


Фл ‹Речевитый›, ‹речивитый›. Совр. нет. ▸ Красноречивый; болтливый. ◂ Прол. Марта, 12.


чс -

См. речи́стый