ска́зоватисѧ

ска́зоватисѧ [сказоватися]

СЦРЯ ‹сказова́тися› ‹зу́юся›, ‹зу́ешися›; ‹сказа́тися›, гл. стр. Церк. ▸ Быть извѣщаему, открываему, повѣствуему. ◂ Яко по откровенію сказася мнѣ тайна. Ефес. III. 3.

Фл ‹Сказоватися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘сказовати’. ◂ Ефес., 3, 3.

чс *

gr ска́зоватися: V,ipf,intr,med; :