скре́жетъ
скре́жетъ [скрежет]
od скрежетание
Дч* сущ. (греч. βρυγμός) — скрежетание. тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ (Матф. 8, 12□).
Алекс ‹скре́жетъ›, скрипѣніе зубами. Мат: 13. 42□ и 50. Лук: 13. 22□.
ГлтНЗ (βρυγμός, stridor) – скрежет. Мф 8:19□ тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.
чс 38 ЕВ=7 ЕВБ=7 Окт=5 МнО=1 МнК=1 ТрП=5 ТрЦ=1 Трб=2 СлП=1 Мол=2 Проч=3
gr скре́жетъ: S,m,inan; sg,nom/acc