скре́жетъ

скре́жетъ [скрежет]


od скрежетание


Дч* сущ. (греч. βρυγμός) — скрежетание. тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ (Матф. 8, 12).


Алекс ‹скре́жетъ›, скрипѣніе зубами. Мат: 13. 42 и 50. Лук: 13. 22.


ГлтНЗ (βρυγμός, stridor) – скрежет. Мф 8:19 тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.


чс 38 ЕВ=7 ЕВБ=7 Окт=5 МнО=1 МнК=1 ТрП=5 ТрЦ=1 Трб=2 СлП=1 Мол=2 Проч=3


gr скре́жетъ: S,m,inan; sg,nom/acc