скрежета́ти

скрежета́ти [скрежетати]

СЦРЯ ‹скрежета́ть› ‹жещу̀›, ‹же́щешь›; ‹заскрежета́ть›, гл. ср. ▸ Скрипѣть зубами. ◂

ГлтНЗ (τρίζειν, stridеrе; βρύχειν, stridere) – скрежетать. Мк 9:18 скреже́щетъ (τ.) зꙋбы̀ свои́ми.

чс *

gr скрежета́ти: V,ipf,intr; :