скрежета́ти
скрежета́ти [скрежетати]
СЦРЯ ‹скрежета́ть› ‹жещу̀›, ‹же́щешь›; ‹заскрежета́ть›, гл. ср. ▸ Скрипѣть зубами. ◂
ГлтНЗ (τρίζειν, stridеrе; βρύχειν, stridere) – скрежетать. Мк 9:18□ скреже́щетъ (τ.) зꙋбы̀ свои́ми.
чс *
gr скрежета́ти: V,ipf,intr; :