согражде́нїе

согражде́нїе [сограждение]

od строение

Дч* сущ. (греч. οἰκοδομή) — строение. ꙗ҆́кѡ согражде́нїе гра́да прѧ́мѡ (Иез. 40, 2).

Фл ‹Сограж(д)ение›. Совр. нет. ▸ Здание; постройка; назидание. ◂ Усп. сб. 60 б 26.

САР-1 ‹Согражде́ніе›, нія. с. ср. Сл.
Зданіе, сооруженіе, строеніе.
‹Постави мя на горѣ высоцѣ зѣло, на ней же яко согражденіе›. Іез. XL. 2.
→САР-1 т.2, с.315

чс 1 ВЗ=1

gr согражде́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc