сопрѧ́товати

сопрѧ́товати [сопрятовати]

СЦРЯ ‹сопря́товати› ‹ваю›, ‹ваеши›; ‹сопря́тати›, гл. д. Церк. ▸ Спрятывать, укрывать. ◂ На крестѣ тя, Сильне, свѣтило великое видѣвъ, трепетомъ взятся, лучи сопрятавъ, скры. Ирм. гласъ 1, пѣснь 4.

Фл ‹Сопрятовати(ся)›. Совр. нет. ▸ Спрятать(ся). ◂ Изб. 1073 г., л. 16.

чс *

gr сопря́товати: V,ipf; :