соꙋмира́ти

соꙋмира́ти [соумирати]


Фл ‹Соумирати›, ‹соумрети›. Совр. нет. ▸ Умирать вместе с кем-л. ◂ Мин. Пут. XI в., 64.


Алекс ‹соумре́ти›, раю, еши, вмѣстѣ съ кѣмъ умереть. Соборн: лист: 405 на обор.


чс -

См. соумре́ти: